14ти октомври 2017 от 17 часа

видео

“Сянката”

мултимедиен спектакъл за деца и юноши по едноименната приказка на Ханс-Кристиян Андерсен

Фриц Герхард Бертелсен (Дания), бас кларинет
Айнар Кандинг (Дания), музика, електроники и процесинг в реално време
Нилс Микелсен (Дания), адаптация, видео
Мия Тейл Хаве (Дания), режисьор, дизайнер
Ирина-Калина Гудева (България/Швейцария/Дания), превод и глас зад кадър

14ти октомври 2017 от 19:30 часа

видео

“Песни без думи посветени на Бах” соло рецитал

Елмира Дърварова (САЩ/България), цигулка

Програма:

Дза море (Циганска балада) от Силвия Бодорова (Чехия)
българска премиера

Лилавата цигулка от Любомир Денев (България)
световна премиера

Планините на Урал от Айнар Кандинг(Дания)
българска премиера

Далечни мечти от Елмира Дърварова (САЩ/България)
по мотиви от български народни песни

Шакона от Карстен Бо Ериксен (Дания)
българска премиера

Пощенска картичка от края на света от Константин Суховетски (Русия)

Диалози от Николай Бадински (Германия/България)
българска премиера

Парят ме сълзите от Елмира Дърварова (САЩ/България) по мотиви от българската народна песен “Грозданка”
световна премиера

видео Айнар Кандинг/Нес Лерпа (Дания)

 

 

14ти октомври 2017 от 21:30 часа

видео

“И пианото пътува…” музикален спектакъл

Любомир Денев (България), пиано, композиция
Искра Ангелова (България), актриса, рецитатор

По текстове на Богомил Гудев и Любомир Денев. Програмата включва следните композиции на Любомир Денев : Три прелюда, Emoticons, Love’s Labours Lost, както и композиции вдъхновени от поезията на Богомил Гудев и Любомир Денев.

В сезона на дъждовете

Пак заваля… И пак е късно,
и пак за сън не стига времето,
и пак решавам сто навъсени неразрешими теореми…

Пак заваля… И пак е рано,
и пак угаснаха фенерите,
и пак оставям стари рани
да се лекуват на доверие…

Пак заваля… И пак е трудно
да се дели дъждът от сълзите,
да се държат очите будни,
да се развързват мокри възлите…

Богомил Гудев

Кристална тишина
на Чик Къриа

Откъртих от гръдта на Тишината
Единствен звук, след него – втори
И пак след тишината го запратих,
А ненаситната утроба
В бездънното си лоно го затвори.

Но в тази жадна нощ беззвездна
И друг кристален звън, в небивал порив
Политна от недрата ми греховни
И оплоди безмълвната й бездна.

Любомир Денев