14th of October 2017 at 17h
“The Shadow”
multimedia performance for children based on H. C. Andersen’s fairytale
Fritz Gerhard Berthelsen (Denmark), performer, bass clarinet
Ejnar Kanding (Denmark), composition, live electronics
Niels Mikkelsen (Denmark), adaption, film multidisciplinary
Mia Theil Have (Denmark), director, design
Irina-Kalina Goudeva (Bulgaria/Suisse/Denmark), narration
14th of October 2017 at 19h30
“Songs for Bach in the Absence of Words” solo recital
Elmira Darvarova (USA/Bulgaria), violin
Program:
(including the following acoustic and electroacoustic works)
Dza more (Gypsy Ballade) by Sylvie Bodorova (Czech Republic)
Bulgarian premiere
The Violet Violin by Lyubomir Denev (Bulgaria)
World Premiere
Berge des Urleids by Ejnar Kanding (Denmark)
Bulgarian premiere
Distant Dreams (“Далечни Мечти”) by Elmira Darvarova (USA)
based on traditional Bulgarian folk melodies
Chaconne by Carsten Bo Eriksen (Denmark)
Bulgarian premiere
Postcard from the Edge by Konstantin Soukhovetski (Russia/USA)
Dialoghi by Nikolai Badinski (Germany/Bulgaria)
Bulgarian premiere
My burning tears (“Парят ме сълзите”) by Elmira Darvarova (USA) based on the traditional Bulgarian folk melodiy “Grozdanka” World Premiere
visuals by Ejnar Kanding/Nes Lerpa (Denmark)
14th of October 2017 at 21h30
“And the piano sails on…” music spectacle
Lyubomir Denev (Bulgaria), piano, composition
Iskra Angelova (Bulgaria), acting, narration
Texts by Bogomil Goudev and Lyubomir Denev The program includes pieces by Lyubomir Denev, such as: Three Preludes, Emoticons, Love’s Labours Lost, as well as improvisations inspired by poems from Bogomil Goudev and Lyubomir Denev and other
Пак заваля… И пак е късно,
и пак за сън не стига времето,
и пак решавам сто навъсени неразрешими теореми…
Пак заваля… И пак е рано,
и пак угаснаха фенерите,
и пак оставям стари рани
да се лекуват на доверие…
Пак заваля… И пак е трудно
да се дели дъждът от сълзите,
да се държат очите будни,
да се развързват мокри възлите…
Богомил Гудев
на Чик Къриа
Откъртих от гръдта на Тишината
Единствен звук, след него – втори
И пак след тишината го запратих,
А ненаситната утроба
В бездънното си лоно го затвори.
Но в тази жадна нощ беззвездна
И друг кристален звън, в небивал порив
Политна от недрата ми греховни
И оплоди безмълвната й бездна.
Любомир Денев